Една проста идея промени облика на съвременните офиси
Често казваме, че всички гениални неща са съвсем прости. Подобен е и случаят с малките жълти бележки, които красят офисите по цял свят. Самозалепващите листчета Пост-ит на компания 3М имат доста любопитна история, която продължава вече над 30 години и си струва да бъде разказана.
Зад този уникален продукт стои силната вяра на двама хора на науката. Първият е Спенсър Силвър. Той е роден в Сан Антонио и взима докторска степен по химия от Университета на Колорадо през 1966 година, след което започва да работи в 3М. През 1968-а той и неговия екип се впускат в търсене на ново мощно слепващо вещество. По време на работата си обаче Силвър изнамира точно обратното – субстанция, която при натиск се закрепя стабилно, а след това лесно може да се премахне без да оставя следи или да нарани повърхностите. Освен това лепилото му може да се ползва многократно преди да изветрее. Това е наистина уникално откритие, проблемът е обаче как да му се намери приложение. В продължение на няколко години изобретателят обсъжда със своите колеги възможности за внедряване на химикала, но без особен успех. Никой не знаел какво да прави с него, но Силвър не загубил вяра.
Тогава на помощ дошло провидението в лицето на друг служител на 3М – Артър Фрай. Роден и отраснал в Минесота, той завършва инженерна химия в щатския университет, като започва работа в компанията още като студент. Освен човек на науката той бил и много религиозен, дори пее в църковния хор. Така една неделна утрин на 1974 година той за пореден път отворил сборника с химни и хартиения показалец за страницата паднал на пода. Това често се случвало, но в този момент Фрай се сетил за слабото лепило на Силвър. Щом свършила службата ученият се запътил към лабораторията, където тествал своята идея. Той нанесъл малко от субстанцията върху едната част показалеца. И наистина картончето оставало на нужната страница, а когато било необходимо се отлепяло и поставяло наново без проблем.
Скоро Фрай започнал да използва самозалепващите листчета и за служебните документи като оставял бележки и по бюрата на своите колеги. Скоро те започнали един по един да дохождат при него в търсене на още от чудните листчета. Още тогава цветът им бил жълт, тъй като били изрязвани от жълт амбалажен картон. Проби били раздадени и на секретарките в 3М, както и на шефовете на компанията. Те също се влюбили в продукта и с лекота дали зелена светлина за въвеждането на бележките в масово производство. За съжаление още нямало такава технология и отнело няколко години докато се изгладят някои технически проблеми.
Трудно начало и невиждан успех
Така новият продукт излиза на пазара през 1977 година под името Прес-н-пийл. Бележките са доставени първоначално по магазините на четири големи американски града. Продажбите обаче са крайно разочароващи. Клиентите избягвали непознатите кубчета хартия със странен цвят. Тогава от 3М решили да раздадат пробно мостри от бележките, за да проучат нагласата на клиентите. За теста бил избран град Боси, щата Айдахо, който бил идеален за тази цел – нито твърде малък, нито прекалено голям и достатъчно отдалечен. Акцията се провела в началото на 1978-а година. Служителите на компанията от Минесота влезли в града и раздали голям брой от жълтите хартийки. Количествата обаче се оказали недостатъчни и бързо се изчерпали. Това бил страхотен бум – близо 94 процента от хората, които ги пробвали, заявили, че ще си купят още от тези бележки. Този нечуван успех по-късно бил наречен Блицът в Боси.
Така на шести април 1980 в американските магазини се появили бележките Пост-ит. Година по-късно жълтите листчета залели Канада и Европа. Оттогава те улесняват и помагат за организацията на работата в офиса и дома. Те стават толкова популярни, че според едно изследване от 1998 година средният американски служител получава средно по 11 Пост-ит съобщения всеки ден.
Освен полезно обаче ползването на листчетата е и доста забавно. Това подтиква много артисти да включват Пост-ит в своите творби. През 2004 година известният дизайнер и куратор Паола Антонели от Музея за модерно изкуство в Ню Йорк включва бележките в своята изложба „Скромни шедьоври”. Калифорнийската художничка Ребека Муртоу, която също е фен на листчетата, облепя цялата си спалня. В тази инсталация от 2001 г. по-важните предмети, като например леглото, са означени с по-искрящи цветове. От 2002 насам пък мексиканката Джесика Лопес от град Монтерей рисува цели серии от фигури и портрети върху бележки Пост-ит. Други художници пък правят цели стенописи от малките листчета.
Y2K: Пост-ит е навсякъде в ежедневието, дори и в изкуството
През 2000 година е поставен и своеобразен рекорд. Тогава по случай 20-годишния рожден ден на Пост-итредица известни артисти създават свои творби върху бележките. Една от тях, тази на Р. Б. Китаж, бива продадена на търг за 640 британски паунда, което е най-скъпата бележка в историята. Но не само художниците използват този продукт. Дизайнерката Илза Витолина например създава колекция от вечерни тоалети слепени от Пост-ит листчета. Експерименталната й линия е съставена от осем рокли, сред тях и една булчинска, както и няколко стилни шапки. Пост-ит дори играят сериозна роля в модерната пиеса от 2003 година „В по-голямата кутия”, чиято премиера е в театъра на 78-а улица в Ню Йорк.
През 30-годишната им история бележките са видели всякакви премеждия и за тях дори се носят истории, които звучат невероятно. През 1989 година урагана Хюго връхлита атлантическото крайбрежие на САЩ. По време на евакуацията едно семейство оставя Пост-ит бележка на входната врата, указвайки своето местонахождение. Когато те се връщат три дни по-късно виждат, че осемте дъба около къщата са били изкоренени от бурята. Жълтото листче обаче все още стояло на вратата. Известен е и случай, в който една Пост-ит бележка залепена на корпуса на пътнически самолет останала съвсем непокътната през целия път от Лас Вегас до Минеаполис, издържайки ветрове със скорост 500 км в час и тежките условия в горните слоеве на атмосферата.
Днес много компании са навлезли на пазара със свои версии на бележките, тъй като патентът на 3М върху самозалепващите листчета изтече през 90-те години на миналия век. Дотогава те били произвеждани единствено в завода на компанията в Синтианат, щата Кентъки. Въпреки конкуренцията обаче 3М запазват лидерството на пазара по- голямата част от бележките по света все още идват от този комбинат. В същото време компанията е развила цяла гама от над 4000 продукти, които носят утвърденото име Пост-ит. Най-популярни естествено си остават листчетата, който се предлагат в осем стандартни размера, 25 различни форми и 62 отделни цвята. Хит си остават жълтите квадратни бележки с ширина от 76 мм.
Дигиталните Пост-ит
Пост-ит дори вече преминават в друго измерение. Бележките са вдъхновили цяла поредица от компютърни програми, които закачат важни съобщения на екрана. Своя виртуална версия на листчетата създават съвсем естествено от 3М. От Епъл на свой ред въвеждат подобните на Пост-ит Стикис. Уиндоус 7 пък притежава Лепящи бележки. Освен това някои интернет програми притежават подобни виртуални листчета за онлайн употреба. Така бъдещето изглежда светло за простичките и гениални жълти квадратчета.